автор: Gerlan

Захапах края на възглавницата, събудих се в без пет,
миг преди да ме вцепени Морфей насред нощта.
Очите ми разпиляха синьото на мрака в теменужен ред,
лехите посиняха от поникнали очи сред куп неща.
Красотата на пеперудите и щъркелите - всяка пролет,
будят късче неочакваност - свята човешка суета.
Цял живот се готвим за този син - еднопосочен полет,
и няма скръб и няма болка - остава само паметта!

13.04.05 г.