автор: kali

Събуждам се сама в празната стая,
дъждът вали,но не отмива болката.
Не мога да живея в лъжа-
затова позволих да си тръгнеш.
Но с теб си отиде и моя мир!
Демони разкъсват жестоко душата ми,
тя се превива и стене...
Пропадам в дълбока бездна-
реалността е кошмар,в който
се раждат хаоса и безцелието...
Студ,мъгла,страх обгръщат като
паяжина плътна моето съзнание.
Спомените са живи въглени,
които ме жигосват непрестанно.
Нека по-скоро дойде утрото,
но светлината не ще може да
разпръсне мрака в сърцето ми.