автор: alisa

Здрачаваш се полека,
но си знаеш,
че още има време да обичаш,
че не е задължително, обаче,
когато се разтваряш в тази пролет,
за кой ли път така се композираш,
че цялата вселена те танцува.
Ех, този блус е древен като пясък
и е неистов като пред зачатие.
Със вятъра се любят сетивата …
Танцуваш се, пиян от отлежалост.
Достатъчна е глътка друго вино.
Текат по вените мълчани извори.
Удави се от толкова мълчание.
Понякога молитвата за близост,
повярвай ми, не е достатъчна…
Здрачаваш се.
Така си много истински.
Неистински понякога обичаше,
но пък си знаеш - по спиралата,
по някой от последните и кръгове,
преди съвсем да се здрачиш,
ще се разсъмнеш.