автор: selena

Носят вековете история отдавна забравена, която шептят гаргойлите само по катедралите. И когато забият камбаните...
Ти беше сериозен, някак мрачно вглъбен в себе си. Нежните сводове на рамената ти вечно се извисяваха над някоя книга. Когато допираше върховете на пръстите си и очите ти ме гледаха сериозно над тях, аз се смеех на твоята умисленост и топла кръв се разливаше в жилите ми. Тя се плискаше в твоя бряг, а ти отчаяно слагаше подпори, за да се спасиш от стихията й, строеше
трескаво аквадукти, за да я пренесеш безопасно в твоя град. С моите целувки аз сринах колоните ти, строших витражите ти и и цветните им късчета се врязаха в белите ти ходила. Гласът ми кънтеше, прогонваше прилепите в теб и ципестите им крила изплющяваха. Те обещаха да се върнат, но този път за мен. Аз се изсмях и увих ръце около врата ти така както гъркиня прегръща изящна амфора. Играх си с косите ти така както венецианска куртизанка с косите на любимия си, забравяйки че принадлежи на други. Затворих очите ти с целувки така както каталонките са затваряли прозорците си след дълга серенада. Жарко слънце нахлу в мрачните ти зали и цитрусови плодове отрупаха монашеската ти трапеза. Кожата на восъчното ти тяло се обели и смъкна и отдолу се показа нова, която се сливаше с моята. С огнения си дъх изпепелих руините, които останаха след идването ми и опънах цигански шатри за теб, където да отмаря все още крехката ти душа.

И мина време.

И още време мина.

Оставих те сам в света, в който те отвлякох насила и ти обещах да се върна.

И мина време.

И още време мина.

Дългите ми фусти взеха да спъват краката ми, а косите ми натежаха от праха от безбройните пътища, по които се лутах. Циганските ми гривни паднаха. Стъпках обиците си от корали. Корсета ми се свлече. Лозовите пръчки по ръцете ми се спаружиха и се превърнаха в сини вени разкрачени. Средиземноморската ми кожа се обели и откри нежна и бяла, която искаше да се скрие от слънцето. Косите ми почерняха и гарвани накацаха по раменете ми. Изграчиха нещо в ухото ми и ме понесоха през гори и през поля. Харесва ми светът през витража. Животът ми щеше да е тих и спокоен. Ако не виждах циганската ти шатра през него.

Гъста е моята готическа кръв. И тъмночервена. И бавно тече през вените ми. Отмива спомена за теб, а когато камбаните забият, знай, че съм те забравила.