автор: Silver Wolfess

Отдавна моите сънища на тебе наричам,
с утрото името трия с трептяща ръка,
по сто пъти да те забравя все се заричам,
а нощта във очите налива синя тъга.

Не искам огнен обет за безкрайна любов,
тази претенция имат всички любови,
все безпространствени, щедри, без срок,
а накрая пак те впримчват в окови.

Искам те като глътка от свобода,
както въздухът нужен и солта на земята,
бъди моята тиха, щастлива сълза,
опора моя когато уморена трепне ръката.

16.03.2004