автор: Rossa

Магия за неслучване забърквам,
магия - да не ме настигне зло!
За първи път съм толкова объркана,
навярно ще ме питате защо.
Ами защото...вечно са ми казвали
че много хубаво не било на добре,
а пък сега, заляла ме отвсякъде,
реката от любов ме носи с теб.
Опасно е, ужасно е! И, хубаво!
Течението ни събира и върти -
ту в теб потъвам, ту пък се изгубваме
във кипналите пролетни води.
Пороят мътен като лист ме носи
и ме захвърля в скрит водовъртеж,
до дъното потъвам, а пък после
нагоре литвам с водния кипеж.
Не мога дъх да си поема, давя се,
премръзнала оглеждам се за теб,
а ти изникваш като че от нищото
и ме спасяваш в точния момент.
Харесва ми за мене да се жертваш,
да те усещам силен и добър,
но вечен страх сърцето ми приклещва-
ами ако не стигнем до брега?
И още - плаши ме любов поройна,
страхувам се от придошла вода!
Не искам да си навлечем прокоба:
да се разлюбим. Затова сега
магия за неслучване забърквам,
магия срещу край и нелюбов,
магия, от която да повярвам,
че толкоз хубаво е само за добро!