автор: dara33

Ако има поет, който заслужава едно специално внимание и надникване в поетичния му свят, който буди единствено и само възхищение за неоспорим талант- това е съвременния поет Д. Гачев.
Той изгражда една поезия едновременно дълбоко социална и същевременно дълбоко лична. Една поезия пропита с дълбок драматизъм и същевременно с полъха на нежността стаена в мъжкото му сърце. Поетичния свят на Димитър Гачев е богат на образи и цветове, където тъмните сенки оживяват и където всеки ред е точно на своето място. Поезията му е едно явление в съвременната литература и неизбежно ще даде отражение върху по нататъшното развитие на цялото словесно богатство.
Д. Гачев има уникален стил и със замах хвърля в лицето на читателя ръкавицата на живота. Четейки поезията му достигаме до една дълбока мъдрост. Веднъж потопени в дълбините на необятната му поетична душа се създава едно желание да не се излиза от там. Таланта на този творец е огромен и вярвам, че огромния му магнетизъм е притегателна сила за огромната и жадна за добра поезия читателска аудитория. Той държи едно високо ниво, което според мен е връх в съвременната литература. Произведенията му са едно доказателство за чувствителността на мъжката душа и неоспорим факт, че и съвременната поезия се развива и търпи нови имена. Д. Гачев е човек, на който не са чужди нито болката, нито драматизма породен от житейските ситуации в които много често е поставен отделния индивид. Богат език и широк замах, завладяваща сила и магнетичен чар- това е което си мисля, когато чета поет от този ранг. Стиховете му са дълбоки и проникващи. Поезията му е едно откровение.

После... те отлагах за нататък.
Ще си ида празен, необичан,
негорял на кладата ти истински!
Има още малко суета.
Обсеби ме, толкова те искам!

Той съумява да извлече от живота същественото и да го поднесе умело в стих.

Да се върнеш в реката с объркани камъни,
да си сам и да викаш от радост, че няма пътеки.
Всяка стъпка ни праща в утробата тиха,
А това по средата ...е само усещане

Когато мисля за Д. Гачев ме изпълва едно огромно възхищение пред таланта на поета. Творческия му импулс е огромен и нестихващ. Стиховете му притежават ритъм и дълбочина, която въздействува не само върху чувствата, но и върху мисълта на читателя. Отключва неподозирани страни от видимия и невидимя свят на човека. Сякаш една таена мъка избуява, за да се прероди в стих. Сякаш едно светоусещане нараства лавинообразно и те завлича необратимо в посоката от избрания от автора път. Това са стиховете на Д. Гачев- една красива стихия, към която не можеш да останеш безразличен. От неговото "обичам те"-

Не съм обичал никоя жена,
както, мисля,
бих обичал тебе...

до пролетта, в която " къщите обесени стоят"-

Дървени гердани душат къщите.
Като клади, незапалени от зимата.

Едно дълбоко очарование те завладява и държи будни сетивата ти за още и още написани стихове от майсторската ръка на поета. В нашата литература определено има място за поезия, която е надраснала времето си и влияе на моноттонно отминаващите дни. Има място за творци, които пишат без да се страхуват, че ще бъдат неразбрани, защото не е важно доколко една поезия ще се разбере, а доколко ще повлияе в някаква посока на читателя и дали читателя ще съумее да изгради една симбиотична връзка с написаното от поета произведение. Стиховете на Д. Гачев не са лишени от лиричност, дори напротив те определено пораждат настроения различни и доста разнообразни точно толкова колкото е нюансиран самия живот.

Ти ми липсваш, в това измерение!
Точно тук, дето свършват заблудите,
колко пъти да мамя душата си,
обедняла без теб... до полуда?


Д. Гачев е една богата душа, която има какво да даде на хората и го прави всеотдайно и безотказно, защото истинския творец дава частица от себе си на хората, за да гори в душите им, като огън.