автор: stallion

За тях любовта, която не дръзваше да произнесе името си, нямаше такова, защото бе всичко, което имаха. Обаче, галено я зовяха Финокио. Тъй непостоянни, успяха да прекарат цял ден от живота си.
Обикновено дните им започваха късно вечерта, когато заспиваше върху гърдите му и започваше да точи най-силно лиги по него, но днес беше различничко: Стефчо ги покани на кафенце. Яко - обикновено не звънеше, ама хич. Затова трябваше светкавичност.
Бой, бой, бой по арабията, но се бяха заблудили поне със 170 градуса. Ръчка! Пътят въобще не бе свобода за ефирната им мисъл: по-скоро ги дразнеше на мах. Стефчо вече се беше назимил от киснене в ледената тъмнина и реши да отиде от другата страна на кръстовището, където лампите светеха. Двамата го забелязаха след няколко минути, тъкмо когато клипването беше на път. Ръчка!

Качи се на задната седалка и многословно си стиснаха ръцете. Минаваше полунощ и кафенетата ги познаваха до един, защото се брояха на пръсти. Затова се навиха на най-живописното. Седнаха на кафенце и кола със сметанка и се разплямпаха.

"Как сте, ве, батенца? Върви ли ви заедното?" - Стефчо попита замислено.
"Върви... Ама искам и да литнем." - намигна Павката.
"Ей! Аре литвайте с него тогава!" - засегна се Делян.
"Хех! Баси скиците! Що не литнем и тримата?" - Стеф се развесели.
"Технически невъзможно е." - обясни Делян - " Трябва да бъдем синхронизирани до частици от секундата, за да произведем достатъчно мощност. За трима, ако сме тренирани добре, това би било равно на три конски сили и малко отгоре, което и без т'ва не зная дали ще бъде достатъчно."
"Скръц... Би ми било забавно - да въртя педали в небесата..." - Стефан отново се замисли - "Свободата, братлета, свободата - в небесата със собствени сили... Вие сте умни главички! Ще го измислите и за трима!"
"Щом и ти си с нас :))))))" - Павката падна.
" Да те снимам у вдъхновението!" - плесна се по челото Делян.
Продължиха разговора в същия дух и към сутринта, когато кафенцето вече не нагарчаше, се сетиха, че е време за лягане.

Не, че им правеше особено впечатление, ала Делянчо хъркаше като буден. Наистина, бе гениален през по-заспалата част от живота си. И така, в неспокойното междудневие узря проекта за самолета с човешка енергия - Финокио - за трима. Прототипа е готов. Следват изпитания.