автор: sradev

вчера

Защо не могат Врачките да минат без димна завеса? Я зад дървени стени се крият, я от друг език думи вземат, я с шаблони се опаковат.


Верно, надничането в бъдещето е тъмна работа и не винаги добре се вижда. А и добре да се види много не му се разбира - като ония метални птици, дето фииу, фииу и ще изчезнат заедно с кулите. Ама да ми бяха казали какво се вижда, па аз ще си го доизмислям. Ама упорити. Пък и за какъв дявол ми е притрябвало да си блъскам главата с въпроса "Как ще си строша главата?" Я по-добре да ида при чаровниците чар за глава да си взема.

Ама да не бъркате магиите на червените магьосници с магиите на вещици и с чаровете на чаровниците!

Червените магьосници са обикновено мъже и по мъжки я правят магията - недодялана недоизпипана. Те по земята садят, та все на нея разчитат. И все бурите проклинат, че им бъркат магиите. Нали са по средата между белите и черните магьосници, та и пари вземат като за черна магия, а после се правят на ангелчета като от бяла. Но и сред червените магьосници има много жени. Те са по-оправни в любовната магия, в цветните лехи. Ама пък дъб да отгледат или вино - по-малко ги бива.

Вещиците обикновено са жени. Ама и вещари се срещат. Нарочили са ги, че са зли, ама не е баш така. Така си викат тези, които не ги разбират. Те, вещиците са кипели и прекипели, та мязат на безсърдечни. Ти им плачеш - те се смеят, ти се смееш, те ти се заканват с пръст. И ти се струват опъки. А те знаят как след малко ще се изметнеш, та на веселието ти сe гърчат като от хинин. А на ядните ти слова се усмихват, защото виждат как след малко ще ти мине и ще забравиш. А ти си мислиш, че на отровицата ти се радват. За туй са вещици, че много са преживели, много знаят, малко вярват, през тебе виждат. И магиите им са едни силни, но нагарчат. Ей го там и магьосника, дето се прави, че не умее да чете - и той ще ви каже.

А чаровниците са по-други. Те не варят в жлъчката си омайно биле, не плюят три пъти през рамо. На тях им е достатъчен един поглед, един жест, за да очароват. То така изглежда в средната земя. В долната - по-трудно им е, в горната - достатъчно е да си го помислят. Щото от горната земя събират роса от разковничета, лъчи от кристали и стени от облаци. Ефирни са им чаровете и трябва да имаш очи, за да ги видиш в целия им блясък. Малцина са сред тях мъжете. Очарователите обикновено стават хариматизирали се дърдорковци. Но само отдалече. Отблизо са като дечица на Хам и Яфет.

Трудно се различават от пръв поглед Врачките, Вещиците и Чаровниците. В същност във всяка има по нещо и от другите две. Питай ги - ще видиш. Само някои от черните магьосници казват, че не е така.

И прави едната Чаровница чар за любов. В долната земя не е лесно. Докато сплете два лъча и червейчето с хиляди железни зъбчета подяжда единия. Но и чаровницата не се предава - в кристали ги лекува, в цветена вода къпе. Ще стане. Трудно, ама ще стане.

И тегли другата Чаровница равна нишка за дълъг живот. Калява нишката във води от седем кладенеца, в сълзи от седем сърца, в ръце от седем души.

А третата Чаровница къпе едно мимолетно щастие, с бял гюл го облича, с ромон от поточе го къдри.

Погледах, погледах, па насъбрах от паяжината на белият паяк прежда да си правя шапка-невидимка.


120405
Сладар