автор: dubrav

Страхувам се от този мост...
От онзи мост, на който се целуват влюбени.
Поне за мен е страшно да пресичам -
над профучаващите магистрали
и хукналите светлини на фарове,
и да вървя,
по онзи мост, на който се целуват влюбени.
Макар и със ръце в джобовете.
Макар да гледам все напред, във тъмното
и да подскачам щом се спъна.
Пу, как се е замъглил хоризонта,
от дим ще е, гори на някой нещо,
затуй люти в очите и замъгля...
Защо не чаках ред на пешеходната
и тихомълком да потъна в подлеза
на собственото си замъглено съзнание?
Защо ли доверих на тъмното
надеждата, че със това завръщане
ще върна теб и себе си при мен?
Страхувам се от този мост...
От онзи мост, на който се целуват влюбени,
по който толкова е страшно да се връщаш.
Ничий...