автор: c_ant

/не съм вдъхновен от този слънчев ден
и душата ми не е кондор с разперени криле/


о тасмания на моите желания
изчезнала си като торбестия вълк
и навън по бойните полета на слуха
той се рее окървавеният ти поглед
поръсен със искри от ириси
над ливадите лети като пъстра пеперуда
с дълги тънки израстъци на задните криле
телцето и е малко а крилата и
твърде големи в сравнение с него
/колкото и да са различни външно/
и ако я натиснеш по коремчето
ще си проличи дали градът
ще бъде многолюден като капките
в дъждовен ден и като цвят
на магарешки бодил ще се състои
от голям брой събрани в кошничка
тънки цветчета като тръбички
с нектар скрит чак на дъното им
и за да се стигне до него
сигурно трябва да се изгризе цветът
но пеперудата не мисли да отваря уста
тя има дълго и тънко хоботче

/а какво ще правят онези
които нямат с какво да плашат
остава им само едно - да изчезнат/

и като локомотив подгонен
от подивели спомени препуска
най-храбрият от храбрите −
желязната ръка която мяташе
копието отвъд дистанциите
в страната с вертикални граници
и планини от облаци
и всепроникваща светлина

но денят умира