автор: Jose

midnight_witch & Jose

Белезникави надежди оставям да изгният -
процеждат се през дулото на очите ми.
Преглъщам сухи предишните спомени,
причиняващи ми лошо храносмилане -
от глад не ще умра - това е повече от ясно
вероятно ще е от недостиг на въздух
задушава ме "непорочното" присъствие
на безброй безпристрастни свидетели.
Колабирам във себе си - неудържимо,
изтиквайки всякакво усещане
навярно пак ще съм си цял, не зная,
ако мога да гледам срещу слънцето
да танцувам с лъчите му топли
без да се разпадам в неизвестното -
ще се събера в теб - отвътре и отвън,
защото кожата ми отеснява
и като змия изнизвам се от нея
и потъвам във теб. потъвам накрая
леко и нежно - безстонно дори
и съм твой. до поискване твой съм.