автор: Marta

" Мене ме, мамо, змей либи,
змей либи, змей ще ме земе.
Ката ми вечер дожожда
и тази вечер ще дойде:
змейове с кОне хранени,
змеици в златни кочии,
змейчета в кола писани..."
     народна песен от Еленския край

Едничка била Гергана,
чедо на майкя и татка,
едничка още мънечка,
мънечка още хубава.
Хубава, стройка, напета,
лицето и - слънцесветло,
косите и -тънка свила,
сърцето- любвеобилно.
С змей се залюби Гергана,
ката се вечер срещаха,
до Бродското тъмно изворче,
там си оброк сториха,
там си и клетва дадоха,
един на друг да пристанат,
змейска невеста да стане,
хубава мома Гергана,
хубава още манечка,
на майкя, татка едничка.
Змей ми повикал бродница,
бродница - вражалица,
магия да им направи,
Гергана да стори Змеица.
Вражалицата - стара жена,
с полунощна комунига
и новолунна вратига
ми е венец оплела,
и го е в извор топила
в час злокобен, среднощен.
Гергани дала да пие вода
от тази и после, три пъти
е венец прекарала
от главе и чак до петите,
тъмни и думи шепнала
и и покрила очите
с две листя дъбови.
Гергана се не усети,
кога и кожа покара,
кожата златолюспеста,
кога и се опашка провеси,
кога и нокте израстяха.
Докле трети петли пропеят
змеица Гергана и змеят,
летяха веке над къшлите.
Гергана нивга се таме не връща.
Майкя и сама плаче в къщи,
плаче и песен извива,
за магес'но чедо, красиво.