автор: sradev

вчера

Където са рицари и принцеси не може да се мине без пороци и врачки. Моят серсемин нищо не ми каза, та добре е тях да ги запитам. Някъде напред дими, като че ли 1000 мои Аз са седнали да си пишат глупостите. Там ще да е и града на ясно виждащите.

Задава се насреща някакъв порок - кльощав и дребен, понесъл един голям прапорец с извезана тиква. Едвам тътрузи един тракийски меч.

- Поклон за Водача на Тиквите! Какъв е сегашният поход?
- Просветна ми, че цялото зло идва от краставиците! Ще поведа своите Рицари на Тиквите, своите Тиквеници на борба с Краставиците и Краставичарите! Ще накълцаме всички краставици! Напред, напред към Таратора!
- И аз обичам тиквеници, а с печените тикви много съм на ти. Ще дойдат ли под знамената?
- И отряд от тиквички се събира! Под моите знамена са най-истинските тиквеници! Ясно виждам,че ще победим!
- И всички краставици - в таратора! Харесва ми тази идея.
- Някои ще ги нарежем на търкалета, на салата ще ги направиме.
- Ама те са горчиви - да не забравите да ги избелите!
- Ти какво, да не би да си краставичар, че да ми продаваш краставици? Я да те просветна малко!

Мръднах настрани и продължих по пътя си. Те, пороците си имат капаци, та гледат само пред себе си. Настрани не се озъртат. А и от тях нищо не можеш да научиш, защото всеки вижда само своята точка в безкрайността. Та настрани, настрани, малко на прибежки зиг-заг и се разминах със стадото Пороци. Вървят наперени та пушек се вдига. Не, че не ги обичам. Ама с мярка, както казваше един от олимпийските шампиони по бокс.

Кривнах още веднъж и току се изпречи пред мене града на Ясно Виждащите. Те всички пороци го напустнали, та по-леко ще е - останали са само врачките. И наистина, напалили огньове, хвърлят в тях треви и билки, дими разноцветно, на душата ми просветна. Взех си въгленче, припалих си лулата и право на площада. Там е паметника на Незнайната Врачка. Седи на трикрако столче и под нея Вечен огън дими. Положих под нея червеното цвете, изтръсках лулата си, поклоних си и тръгнах да търся по-печена врачка.

Стигнах до една - мяза ми на много печена, пред голям огън седеше огънят светеше та всичко се виждаше.

- Кажи бабо как ще си счупя главата?
- Па да взема една дряновица, па да ти я счупя у дебелата глава! Той Аз-ът нали ти рече, че и да я криеш и да я тикаш на дръвника - все тая. Я си върви по пато, докато не съм викнала мъжо си! Той е водача на тиквеници като тебе.

Няма се с този да се разминавам, я. Тръгнах да търся някоя по-малко печена врачка. Видях една подходяща - на трикрако столче се клатеше, под нея огън димеше.

- Кажи лельо как ще си счупя главата?
- Бууу пъф тлл хлъц. - излезна от дупката на устата й.
- Мойш ми го преведе на по-ясен език?
- vxh q[ my i"tx

Нямам таблиците за прекодиране от предгръцки на постингилизки. Търся някоя по-разбираема. Гледам едно младо девойче си пафка цигарка.

- Кажи ми момиче как ще си счупя главата?
- Цветя, цветя, цветя. Леко, леко летя. Таван прозрачен над мен. Зад него светлина.

Мисля си, кой знае. Може и да си заслужава да си счупя главата.



110405
Сладар