автор: alisa

Не можеш да избягаш,
даже сянката
е вкопчена в близнака на живота ти.
Повтаря всички грешки,
знае портите.
Поне да имаше сърце да се помоли.
А тя е тръгнала -
нелепо повторение
и толкова е черна като тебе,
че светлината някак си се влюбва.
Така е сушаво по време на жадуване,
че всеки дъжд е неприлично изречение.
И докато реди любовни думи,
животът ти олеква като въздух
и става толкова прозрачен, че накрая
един художник гениално просто
улавя на платното само сянката ти.
Въпрос на плътност сигурно,
кой дявол знае…