лунното куче пътуваше към една далечна звезда
пътуваше към нея , защото тя светеше най-ярко
пътят беше безкрайно дълъг
безкраен низ от материя и антиматерия
лунното куче изгуби правилната посока
когато лутайки се в тъмното срещна дебелия галактически котарак
лунното куче учтиво го попита накъде трябва да поеме
котарака каза , че ако не знае къде иска да отиде няма значение накъде ще поеме
лунното куче не знаеше
защото пътя му забрани да знае името на звездата
лунното куче не знаеше
защото погреба звездата жива , все още светеща
ако лунното куче имаше малък вадемекум щеше да си записва
и нямаше да забравя
уви то няма
горкото лунно куче