Заспиваш
тихо
отпускаш се
до мен
и погледът ти
се изгубва
някъде в далечината
потръпваш
докато заспиваш
усещам те...
прегърнати
в сумрака
гледам те
и си мечтая...
изпускаш дъх
ухаещ
на любов
потръпвам...
Опитвам да заспя
не мога
представям си те будна
с очи
влажни
вторачени в мен
в сълзи да се оглеждаш
да ме прегръщаш
а аз потръпвам
от хлад
отиващ си от мен
представям си...
И топлина...
безмълвен бдя
над тебе мила
не мога да заспя
не искам да го правя
Защо да губя
ценните секунди
когато двама сме
прегърнати
Защо да тръпна
в сън отчаян
когато твоите коси
са тъй реални
Защо да плача
в дън земя изчезнал
когато теб те има
сега и тук.
О, миг поспри!
Не си отивай...
никога
Не мога да заспя...
Не искам да го правя.
Животът е тъй кратък
понякога
а в страх живея
в миг да те изгубя...