автор: xxlogre

Сексът е изкуство. Добре, вярно съгласен съм. Но обратното също е вярно. Изкуството е секс.

Секс е да твориш изкуство, секс е да го консумираш. Творците са жриците на любовта, а ние всички останали, кои повече, кои по-малко пристрастени техни клиенти. Докосването до изкуството представлява своеобразен полов акт. Особено в литературата. И музиката. Ходът на повествованието, развитието на една музикалната тема в своя класически вид се движи по добре известната крива на нарастване на възбудата при акта. Фаза на първоначално възбуждане - встъпление; фаза на плато - изложение; фаза на оргазъм - финал.

Понякога в стремеж да се намерят нови форми на изкуство, се срещат привидни изключения от схемата. Някоя от фазите липсва или пък мястото им в повествованието е разместено. В този случай умът и чувствителността на читателя са тези, които трябва да пренаредят пъзела или да доизмислят липсващата част. Има разбира се и лоши произведения. Както има и лош секс. Но за него не си струва да говорим.

Може ли да потърсим и други аналогии. На какъв секс отговарят различните литературни жанрове? Ето някои идеи:

Романите на великите романисти - на мисионерската поза. Поезията разбира се на френската любов. А древните философи бих оприличил на анален секс.