Небето се напълни със сълзи.
Зачудих се, къде ги е събрало.
Таеше ги в добрите си очи,
не издържа и плисна.
Заля земята пребледняла.
Дърветата огънаха тела.
Предпазваха се със ръцете-клони.
И гръм в сърцата ги раздра.
Светкавица жестока,
птиците накацали прогони.
Стихийно, безметежно заваля.
Изсипаха се сълзите стаени.
Препълниха една река.
Извираща от мен,
препуснала, забързана към тебе.