автор: Oblak

Танцуваме
прегърнати
виенски валс.
Усещаме,
попиваме
с тела
мечтите си.
И носим се
в пространството
почти немислещи,
незнаещи,
нехаещи,
но страстно искащи.

В малък свят,
в приказка,
почти един в един,
без времетто
без мястото
над облачен килим.
Желаещи,
сияещи
в розова мъгла.
Чиста сладост,
късна младост,
тъгува радостта.