автор: angar

Аз "Каменно момиче"
в ума си назовах
момичето, с което
веднъж се запознах.

Красиво, ала диво!
Тоз, който го създал,
достойнство и свенливост
еднакво бе му дал!

Странеше от мъжете.
От гордост и от страх,
не искаше да вдигне
очите си към тях!

С внимание и грижи,
с любов го обкръжих.
Желание за обич
в гръдта му посадих.

Внезапно бях преведен
в далечен гарнизон.
Това е нещо често
за хора под пагон.

А семето ще цъфне,
не може да се спре!
Щастлив да бъде, който
плода му прибере!