автор: dara33

Стихотворенията на Божидар Пангелов притежават красота, изящност и онази дълбочина, която съумява да даде на читателя усещане и допир до вечността. Поезията му е докосване до незрими светове. Б. Пангелов има необходимия талант да си служи с думите, които умело разкриват богатството и дълбочината на неговия собствен вътрешен свят. Образите, които изгражда поета са силни и запомнящи се. Неговата поезия не е просто поезия.
Стихотворенията на този забележителен творец отключват мисълта на читателя. Потапят сетивата му в един дълбок свят пълен с живот. Срещат го с вътрешното му "аз" и докосват най- нежни струни от необятната душа на човека. Б. Пангелов е едно явление в съвременната литература. Явление, което неизбежно ще даде свойто отражение върху литературата, като цяло. Творецът има дълбока, чувствителна и прозорлива душа, а въображение не му липсва, дори напротив. Стихотворенията му надхвърлят повече от седемстотин и всяко едно е уникално и носи печата на своя творец.
При Божидар Пангелов няма "слаби стихове", или такива, които може да се вместят в рамките на посредствената поезия.
Той притежава неизчерпаема вътрешна творческа енергия и вдъхновение, което нестихва.
В " Психула" - душицата е цвете и е съвсем естествено да жадува пръст, светлина, въздух и милувка. Светът е лодка и луна- във лоното на дъждовете. Неугасим е пламъка на душата. Тя е молеща, истинска и необятна…С отказа от себе си се достига до светлината. Ще си позволя да цитирам част от стиха:

" Вратата единствено душата
ще премине- чиста-
след отказа на мисълта
от себе си."
из " Психула "

Съдържанието на този стих е дълбоко философско, но това е една от характерните особености на поезията на Б. Пангелов.
Трудно е да се повярва, че в този съвременен свят изпълнен с негативизъм и пошлост- този поет покълва и разнася семето на своето творчество сред хората, но това е неоспорим факт. Неговото творчество е "храна" за множество човешки души.
Б. Пангелов е един голям поет. По мащабност едва ли може да се сравни с някой друг. Стихотворенията на Б. Пангелов са една чиста сентенция на вътрешни преживявания и един поглед назад във времето към Одисей, едемската градина, докосване до Бог и среща с необяснимото. Сякаш поета иска да насочи мисълта на сегашния човек към основни моменти от человеческата история, към отминалото време на герои и велики царе, и умело ги разкрива пред читателя. Навлизайки в поетичния свят на автора ние се потапяме във върховната му способност да разкрива дълбоки, красиви картини от живота. Перото му умело разкрива красотата на заобикалящата ни действителност, но умело преплита тези картини с вътрешните търсения на човека, и онова което душата жадува на подсъзнателно или съвсем съзнателно ниво. Образите на Б. Пангелов притежват оригиналност и неповторимост. Той блика от разнообразие на идеите и богатство на образи и сравнения, които са пленителни. Например:

"Домът е там, където
прозорците са езерни дървета"
Из " Домът"

Стихотворението " Медея " е едно разтърсващо стихотворение.


" По небето се стичат
сълзите на цветни балончета -
парченцата болка днешния
дар за децата на твойта
утроба.
О, Медея - проклетата
колесница от кръв
мачка крехките кости."
Из стиха -Медея

Както казах по- горе неговата поезия е нещо специално, но разбира се не бих искала да ангажирам всеки четец и ценител на поезия с мойто мнение. Оставям това всеки индивидуално да прецени и усети.
В стихотворението - без заглавие- се връща към една незабравима библейска притча, а именно бащата на вярващите Авраам и неговия син Исаак. Готовността на бащата да убие сина си в името на своята вяра е поднесено майсторски и поражда силни вълнения. Стихотворението е експресивно и диалога между бащата и сина е наситен с чувство и дълбочина.
В поетичния свят на твореца има сила, а библията, митовете и легендите са една колона на която се опира той.
У мен възниква спомен за казана реплика от един приятел- " не е важно да разбираш един поет, важното е да го усещаш", и още една- " ако една поезия те оставя да заспиш, изобщо може ли да се нарече поезия?".
Мислено си давам отговор, че поезията на Б. Пангелов със сигурност дава усещане, ражда асоциации, насочва мисълта и следователно е поезия, която не те оставя да спиш. Поезия на ниво и висота, която въздейства на вътрешния мир на човека, поне според мен.
Не съм критик, и само се опитах да надникна в поезията на Б. Пангелов, която тепърва ще препрочитам и със сигурност ще носи наслада и хиляди въпроси или отговори на душата ми.