автор: Me4kov

(Биографичен кълн из времето на Моето Испанско Школо Сервантес, когато всичко започвашe)

Зад вечния хълм слънцето се скрива
там, където е огъня на нероденото момиче

Но аз бях на огъня и ето
вече казвам:

Слънцето вече не огрява сакатите ни души
Слънцето вече не обхожда небето
Това е знакът
че свършва безумният хаос
и започва хаосът на ежедневието

Някъде извън вече е хълма

А там, над нас, на небето
само един жалък декор

(1994