автор: victo

Побелялата ми сянка следва
неизменния ритъм на сезоните.
Пролетта прокрадва се едва,
но явно разлиствайки короните
на дървесата уморени
от самотата под снежната
покривка, заменена
с цветова премяна.
Зарежда погледа с надежда,
сетивата се възраждат,
а слънцето в свойта прежда
любовта у нас зарежда.
В този топъл колорит
картината завършена изглежда,
сезона вече е открит,
а композицията-съвършена,
като жена, свалила тежко було,
гримирала се тайно през нощта,
за да я видят всички явно
и да радва сърцата ни отрано.

Сянката ми следва
пролетта с любовен ритъм..