автор: victo

И бурно да живееш,
или кротко, тихо-
все идва час,
във който явно или скрито,
ти стихове редиш,
изливайки във тях
и мъка, радост, и горест, и болежки,
понякога и свойте грешки.
Ти просто искаш на мига да споделиш
стиха
със всички нас това е ясно.
И твойте мисли, страхове, желания,
несгоди, и мъдростни послания
изливат се в поток безспир,
тъй както ти си ги открил.
Но на кому е нужно туй, се питаш.
и пак не спираш-пишеш.
Даже, ако от самото си начало,
си трезво ти прозрял,
че имаш сили и закваска яка,
то просто няма време да се чака.
Тогава страшни мисли те връхлитат,
безброй идеи се заплитат,
но продължаваш ти да пишеш-
без да спираш, макар и малко на инат,
защото знаеш вече сам,
че постоянството си иска своя дял голям
във всеки занаят зачет,
а плодовете са творбите ти безчет
и повечето няма спор-ти носят чест.
И без да имаш ясен план,
подреждаш още мислите си смътно,
изливайки горещия си плам,
ти бързаш да изпревариш себе си и
времето,
но най-вече да не каже някой,
че в борбата с твоя страх
си стигнал до тотален крах...
Ти покажи чрез своето послание,
че никак не е късно да отправиш
своето искрено признание
отрекъл всяка грандомания,
обръщайки се в своето съзнание
към света.
И пак щастлив си, ако твоето откровение
и да не разтърси цяло поколение,
накрая стига ти да те приеме
една душа, но истинска все пак.
Защото знаеш ти,
че Вселената във своето многообразие
разкрива се и с най-просто начинание,
съдържа се във всяко същество и нещо.
Така, че може песъчинката сама
да ти даде достатъчно познание,
но ако решил си,
че не заслужава тя внимание
напразно е да търсиш и сред пясъчника
нещо ново...
А даже и пустинята далечна да пребродиш-
не ще я видиш ти и пак ще търсиш оправдание
...
А пък пустинята не се предава лесно
на оня, който пренебрегва песъчинките
в самата нея.
И още по-трудно е, когато
дръзнал си да тръгнеш по пътя
в желанието си да откриеш
онова велико нещо,
което прави простите неща значими,
и значимите най-прости,
но си пропуснал да видиш истината
във душата скътана дълбоко някъде
във нейните ъгли-почти забравена,
за да не вгорчава нечий дни.
А откриеш ли я в себе си,
то тя ще ти разкаже несъмнено
как простите неща,
но считани от нас за най-велики,
формират същността
на чуждата и тъй далечна
Вселена наша-близка и сърдечна,,,