Денят започна весел и прекрасен
и слънцето показа се в зори.
Детето стана и засвирка песен,
разбра, че ден е за шеги, игри.
То тръгна към горичката любима,
разхождаше се, късаше цветя,
но забеляза - нещо странно има,
че тъжна беше цялата гора.
Преди се кичеше със маргаритки
и пееше си с волните пчелици,
но вече мисли, че са груби всички
към нея и към малките й птички.
Детето вече всеки ден я гледа,
а тя е много ведра и щастлива.
Любува се на нежната природа.
А тя си пее песничка щастлива.