автор: kokokamila

Утешете зримия,
о, този вятър
( подобно житни класове)
дими върху
плещите.
Отруденият свят е
и на хляб прилича
( на ослите дайте плявата)
Живейте смислено
доколкото
сърцето позволява.
Страстта разбива
немощта свещена.
Страстта отвежда
надалеч.
Ако сподели
греха си с нас
ще ни въздигне
и ще ни нахрани
с опита си тежък.
Очите виждат видимото
а душата -
изворите на живота.
( Ако някой гарван падне от
небето то не е защото Бог
го мрази)
Ако копаем тук ще стигнем
до вода все някога.
Блажени устните,
които се надяват
някога
да пият.
Утешете зримия,
тъй както здрача
------------------
умората ни утешава.
О, този залез
върху раменете
неизразимо по-красив
е и от цвете.