автор: Marta

-Янко ва, вий що тъй го режити туй лозе? - приближава към мен един дядо от наше село. Облякъл е сини дочени гащи, видели много слънце и бригадирска куртка.
Над горната му устна се мъдри законтрен тарикатски мустак, дядото е побелял, но мустакът му чернее. Шапка с козирка е пуснала сянка над хитрите му живи очички. Държи в ръка лозарска ножица, а в специален джоб, пришит отляво на дрехата му е намушено късо трионче. - Дохождах вчера тъдява - продължава дядото - гледам, много интересно го режити туй лозе, викам си - да го питам Янко, той е винарин, няма току - тъй да е тая работа. Има нящо. Много малко "майки" сте оставили. - Нарочно, дядо Каньо. По - малко "майки" оставяме, за да не се товари лозата и да даде по качествено грозде. По - висока захарност има така плода и виното става по - тежко и гъсто.
- Ааа, абе знаех си аз, че няма да е случайно. Ама аз ги остаям "майките". То да даде повече, че да го продам на есен. Много лоша година, ва Янко, много малко дадоха лозята. Шума ва, шума брахме. Нищо. Сто оки вино не можах да си направя.
- Така е. Лоша беше годината, много валя. Орони се плодът, разводни се. Не го биваше много виното.
- Ами колко направихте, ва Янко?
- Малко тази година, свърши всичкото, до март не остана и капка.
Дядото се подпира на високия кордон и почва да почуква с ножицата върху стърчащите във всички посоки пръчки.
- Хубаво сте го вързали, хубави кордони сте вдигнали. Ами що не го орете туй лозе, ва Янко?
- Орем го, с фреза, между редовете. Пътеката - с косачката. Ако вкараме трактор - такива буци обръща, че после не се влиза, а трябва да се пръска цяло лято. Краката си чупиш, ако е орано.
- Тъй ва, тъй. Горе холандците купуват цели блокове с лозя. Ама нови ли ще садят, що ли. В село купиха цяла махла запустели къщи, там над Меранзовите - всичките дворове изкупиха. Щели да правят за туристи къщи, ма винарни се чува, чи ще строят. Други викат - дърводелски цехове. Ще ги видим и тях. Той - Миролиото -нали купува и той толко земя, по 150 лева декара нивите ни земаха, ма пет пъти се прекръщаваха, ва Янко, ма са обединяваха, ма са разделяха.
- Така е, дядо Каньо, вземат заеми по Сапард, още нищо не се вижда обаче. Къде потъват тези заеми един дявол знае.
-Ами, ши потъват, кат има кой да им ги дава - тук старецът пуска една сочна и люта попържня - ей от тез и от циганите - оттърване няма. Едните ни изкупиха земята на безценица, другите всичко обраха, ошушкаха ни до шушка. Ще го търсим ний комунизъма, ма няма веки, няма ки. Хитлер, Хитлер един трябва. Паметник ще му вдигнат на този чиляк, паметник, ма да мине някоя годинка. Те, циганите и в Европата ши прескочат, като на присъединят ония и тогаз че видят те що са чудо.
- Ще я видим, дядо Каньо. Ти колко декара лозя си работиш?
-Ами те са 15, ва Янко, ма ни са мои, на чичовите са, в Софията живеят, а аз им ги гледам и после си продам колко грозде пусне. Ма няма ки, малко дават пушините. Айде да вървя.
- Айде, със здраве, дядо Каньо.