автор: nadya

Търся истина
в пътя
прорязан от остри завои.
Толкова пъти
ме загубваше
за да се повтори.

Спирах,
объркавайки знаците.
Мълчаливо изчаквах
в сигнална надежда.
Той,животът
някак да ми подскаже,
че ме има,
а не да ме подвежда.

Уж,приятелски
и някак по детски наивно
оцелявах
все по завоите.

Сега вече знам!
Всеки решава проблемите,
както е нему удобно.
Няма място за истини,
ако не ти е изгодно.