Подобно на нас, възрастните, децата също обичат да влизат в лабиринта, за да се срещнат с чудовището, страха или със себе си.
Така Тезей отива да търси Минотавъра и след дълга и изтощителна схватка го побеждава. Почти нищо не се е променило оттогава - човекът продължава упорито да се съобразява с митологията, пренебрегвайки по този начин почти всички съображения за сигурност, сякаш фантазията му е толкова бедна, та не успява да придума този Минотавър да напусне обиталището си и там, на открито, да се справи много по-лесно с него. Като че ли на този свят са се свършили широките поляни, речните долини или планинските скатове. Дори нещо повече - възрастните сами строят лабиринти, за да има какво да търсят в тях. Строят ги с много разклонени галерии и високи зидове, за да бъде измъкването невъзможно, а усещането - съдбовно. Колко много от тях са оставили костите си из тези суетни съоръжения от Акапулко до Крит.
И децата понякога се захващат с подобна строителна дейност, но за разлика от нас, възрастните, проявяват много по-голяма гъвкавост и мъдрост - вместо да издигнат стените на лабиринта, вдълбават ги в земята с върха на някоя пръчка, тътрейки клекнали дънцето си в прахоляка.