Топля ръката си в чуждите пръсти,
а в пламъка виждам очите ти.
Пия усмивки от чуждите устни,
а чувам плача на сърцето ти.
Сънено бродя по сухи площади,
а отгоре ръми твоя смях...
В тъмна вечер ме гали дъхът ти,
а по светло ме гони гласът ти.
Сиви сенки....И все ги пропъждам,
ала те приближават отново....
Близо, близо....И още, и още...
И се спускат , покриват душата ми.