автор: angar

Покрай дъбове стари, сред набола трева,
тук цъфтят минзухари върху влажна земя.
В мека дъбова шума кротко стъпва елен.
Той се спря и отправи своя поглед към мен.

И в очите му неми аз прочетох въпрос:
- Кой си ти и защо си на гората ни гост?

Носиш някаква болка ти във свойто сърце -
има толкова мъка върху твойто лице!

- Мой приятел незнаен, тук отбих се при вас.
Угнетен и потиснат бях сред хората аз.

Там животът е страшна, непрестанна борба.
Там е смешно и срамно да изпитваш тъга.

Можеш там да достигнеш власт, пари, пост висок;
трябва само да бъдеш зъл, брутален, жесток!

Как щастлив да живея в този свят бих могъл -
бих желал да съм мъртав, отколкото зъл!