Заспивам на запалена свещ -
да ме пази от мрака, който обзема.
Леко потрепва, отдясно възправена,
сива сянка на мъж, до тавана висок.
В раменете му мога да нанеса
два пъти своите рамена.
Празна банка глюкоза, пълна с вода,
а зад нея гори свещта.
Днес до него поставих
слаба, източена, с талия нежна,
ханш, бюст, без глава
бутилка от сок - и тя поизпразнена,
да му прави компания...,
да има къде да прелива...
Сякаш вече не трепка така
щом изключа нощната лампа.
Значи просто треперел е с мен,
а сега е със нея тъй смел.
Моят стъклен пазач има стъклена мила...,
но станахме трима.