автор: dalla

До мене-улицата,
А над мене-дъжд.
На масата във кухнята
Върти се светът…

Фаровете на колите
Сменят нощ и ден
И чувам гласове,
Гласове, гласове….

-О да, ти можеш да избягаш…
-Затвориш ли сега вратата…!!!!
-О да, ти винаги губиш!
-Ти…ти…откога не си плакал…?
-О да, чаршафите са пусти.
-Харесваш ли лицето ми, любими?...
-Защо си окачил тези глупави картини!?
-Ти можеш ли да си представиш
друг в жалкото си пространство…????

В ръцете ми е слънцето,
Стопено,
На кристалчета във чаша чай…
Аз ставам
И затварям уморено
Гласовете в шкафа.
Харесвам си очите,
Смятам
Даже, че светът е хубав.
Никого не обвинявам
И всъщност никого не губя.
Не, не е загуба това,
Нещо да ти липсва.
Атмосфера на антишанс…
Да…
И твърде много тънки листи.
Някога градът ми беше малък
И…липсва ми тази дума-удобен.
Две близки улици,
Два светофара,
А очите ми-огромни.
Пресичах тротоара-
И светът беше нов.
Майка ми
Не ме е карала да страдам
Майка ми ме учеше да съм достоен.
Баща ми пръв видя цигарите
Баща ми с мене беше горд…
Приятелите-просто идоли
Се срутваха със времето
Болеше мит след мит разбит
Така допуснах себе си…

Аз правя грешки
И сърцето ми
Не винаги си знае ритъма
Не винаги на място
Наранявал съм
Но, ей, все пак,
И мен са наранявали…
Не хората, не хората, не хората…
Те, хората, се преживяват.
Пустотата щипе-
Сол във рана.
Без острие
Но със времето се задълбава.
По-навътре. По-неоткриваема.
Докато съвсем забравя.

До мен е улицата.
Няма спомени.
Имам, каквото
Силата ми дава.
До мене-дъжд.
Аз всъщност
Имам хубави мечти,
Но вяра нямам.
Вече не ми се взема,
Вече не ми се дава…

Асфалтът се протегна
Мързеливо.Мокрото му чело блесна
Красиво,
Красиво е мойто море.
Вместо корабни платна
На чайките крилете
….в главата ми….



dalla.2002


to be continued...