автор: xxlogre

Да се разминеш с някого просто така, на улицата, в нета, във времето, в живота е ужасно тъжно нещо.
Хората сме толкова несъвършенни, като разпилени парченца от избухнала мъртва звезда, обикаляме всеки в своя независима отбита и се изпращаме с празни погледи, прелятявайки един покрай друг. Представете си, колко милиарди различни несбъднати вселени са погинали преди да се родят, само от един единствен пропуснат шанс да се срещнем. Остава ни утехата, че добрият Бог винаги давал и следваща възможност, ако пропуснатото ни е предопределено да се случи.