автор: Lisica

Напред! Поредният работен ден!
Настръхнала в пресипналото утро
/сред кашлящи таксита и сънени деца,
гурелясали натиквани в очукани коли
и багер, стръвно заорал в асфалта/
и смело оцветила се пред огледалото,
приплъзвам се - хамсийка след акули-
към офиса с дебелогъзите колеги,
нелюбили жените си...о, да - от лани,
но с мазен взор опипващи ме гладно...
Бегом - край безработния с очите празни,
край таткото със кашлящото бебе,
лазерно трасиращ всичко женско,
край лелката с огромен бюст и стари боти,
понесла сякаш надпис "бракът ме съсипа",
край ученичката със тесни плитки дънки,
надяваща се да не е девица до вечеря,
край скитника с количката с кашони
и дамата със скъпото палто кашмирено,
усмихваща се и фригидна Мона Лиза,
преспала снощи с мъж на конкурентка...
Напред...Пързалям се като на ролер
към капещия климатик и портиера,
към мириса на евтино кафе с цигара,
изпушена сред котките на двора..
Напред към новината на деня!
/Продавайки Христос в работно време,
сребърници ще броим със потни пръсти
пред гишето на аванс и на заплата/
Напред! Аз днес ще съм различна!
Гръмогласно ще разправям притчи,
измислени от мен сега по тротоара,
изтръпнал от свежарски хладен дъжд,
ненужно усложняващ пейзажа...
Ще ги разбия днес! Ще ги взривя -
неискрени телевизионни фарисеи!
И ще нахвърлям думи непознати,
овкусяващи речта безсмислена
на някакво беззъбо и лениво братсво
като стари люти чушки - боба....
И ще наричам "праведника" мръсен гад,
а лудият ще е добре дошъл приятел..
До тъмно ще раздавам истини,
на едро- със голямо намаление....
Какво пък-не мълчах ли предостатъчно?
Повярвала, че съм узряла за скандала,
днес цял ден ще рендосвам клона,
на който мислила съм, че седя,
но всъщност съм се бесила с години ......