вчера
Буди ме будилник. Ненавиждам будилниците! И е в мобифона. Ненавиждам мобифоните! Това му е за първи път, надявам се и за последен. И освен това беше извън обсега на чехъла. Ужасно! Будилниците убиват сънищата.
Часът е 4-30. Навън е мрачно. Не е за белия човек. Намирам се в полутечно състояние. Събирам се в парцал и изключвам будилника. Кой идиот го е поставил така далече!? Гледам тъпо наоколо: всичко ми е чуждо, и най-вече аз. Парцала се люлее на краката и отново иска да премине в течно състояние. Закачам го на стола и му забивам два пирона от тези за ковчега. С това и захлопвам дъската. Трябва да догоня влака!
Опитвам се да се сетя какво трябва да направя, за да извикам такси по телефона. Мисля усърдно. 20 минути - нищо не измислих. Добре, че автопилота в краката ме е докарал до гарата. Купувам билет и влизам във влака. Без малко да си полегна на релсите. Нищо, във влака ще си доспя! Попадам в купе за пушещи и веднага започвам да забивам поредния пирон. Спътника ми вика "Здравей". Колега. Информатик. Пенсионер. Непушач. И връх на всичко - вуйчо на Пани Д.
Край! Няма да мога нито да дишам, нито да поспя. Той страда от професорската болест - като фане една дума - точно 45 минути я ослюнчва. А горните му зъби са изпопадали, долните огризки - още не и по този случай се опитва да ме изкъпе. Да сваля и аз ченето и да премина в самоотбрана? Ами, ако го загубя? А той ме атакува през това време с описание на болестите поради които отива в санаториум.
Няма да дремя, няма да сънувам, няма да си почина! А той навива пружината, като че ли са 10 будилника и то с водно охлаждане. Започва да ми обяснява как 74-75 година програмирал. Запуших му устата с парче шоколад, избърсах се и му обясних, че през тези години съм приел като качествен контрол 50 скапани и не до там скапани компютъра. Но и държавният контрольор - също се е подписал. Само един - за износ - не приехме. После, с него (май, че Рибарски се казваше) ни триха сол, пипер, пепел и други ценни подправки на главата.
Хей, Рибарски не се ли ожени за по-добрата и по-красивата половина от най-добрите бриджьорки в България? Или нещо бъркам? Все едно! Ако се считаш за умен, интелигентен и умеещ бриджа - седни да поиграеш с тях, та да ти разкажат играта.
Междувременно влака премина незабелязано от зимата в пролетта. Последната купчина сняг остана назад. Видях коренчетата на растенията. Пускат нови филизи. Значи на горната земя са тръгнали листата и младите клонки. Тук, отдолу, устенцата на растенията по-иначе изглеждат, по-близки са цветовете им до земята. Някои са тъмночервени, някои бели и бледи. Но са по-светли от старите. И устенцата в горната земя са по-светли. Питайте феята за техните светло-зелени цветове, за тяхната белота и прозрачност, ако не вярвате. От червено-кафяви пъпки излизат. И обвивките бързат да слезнат на долната земя.
Горните устни пият светлината и въздуха и те огряват долните устни, долните водата и храната и те напълват и избелват горните устни. Като възмъжеят и цветовете им ще станат по-плътни, по наситени, за сега са все още момченца. Така е, долната и горната земя се будят едновременно. Слънцето през дънера гали коренчетата, водата през дънера гали върховете. Какви сърца! Десетки метри и свързват горната и долната земя. А ние малко се изправиме, и света ни става крив.
030405
Сладар