автор: sradev

Вчера

Аз съм някакъв дребен бос. Телохранители - приятели. Къщичка и градина с дървета напъпили. Стоя пред къщата и гледам градината.


Неочаквано в далечината се виждат някакви спец-наз. Много. Подредени в редици на разстояние 3 скока - придвижват се на скокове. Много синхронно, лицата - безизразни. Всичките смешно облечени, като за тренировка.
Виждам - идват за мене - Той ги е пратил.
- Момчета, - казвам на своите, бързо се крийте, да не ви пипнат случайно. Уж с вас ще се борят, но те идват само за мене. Няма смисъл да си изпатите - това е мой бизнес.

Доближават се, двама ме хващат за лактите. Отработено, синхронно. Добро програмиране! На трето ниво. Но си личат двустепенните граматики на Вайнгарден. Но толкова масово! Явно е машинна обработка. Ако имах такава машина, то бих произвеждал по 1000 дневно. Но на скок встрани - не са готови да реагират. За какво ще са ми!?

Той ме атакува - това са простите му автомати. Сега ще трябва да дойдат по-сложните. Няма смисъл тези да троша - Той на това се е надявал.

Ето задава се хиликолтер. Паркира на стотина метра. Излизат от него един слабичък воин и един бабаитин - охраната му. Тези са нещо по-сериозно. Това са слуги. Може би началника е дори непрограмиран. Може да се опитам да го взема на моя страна. Надеждата му е да замести Шефа. Но още не е готов да го предаде. Стоп! Той на такъв е програмиран - да изглежда на привърженик. Добра работа - ръчно производство. Значи пак уловка. Прибират ме в хиликолтера. Гледам го в очите и му казвам:
- Няма смисъл от охрана - отиваме при Шефа.
Виждам замисъл - да ме завлекат на свой терен. Стоп! Терен със слуги нищо не значи. Слугите обикновено се пречкат в своите крака вместо в краката на противника. Значи пак уловка. Много са уловките, значи борбата е на уловки. Равни сме, значи иска да ме подлъже. Губи този, който сам си направи капана. Виждам през слугите, че ще ме води при Гоолям шеф. (голям, защото ограден с повече и по-добре облечени горили). Вече виждам през него големият шеф. Също комуфлаж, също театър. Поглеждам през големият шеф следващото ниво е псевдоопит да ме вкара в машината. Пак проверка на реакция. Разговарям мислено с големият шеф и виждам през него пратилият го. Отново кукла....
Къде свършват куклите? Кой организира тази система от уловки? Уловки? Значи чувства се по-слаб. Борба? Значи, мисли се за по-силен.
Разбрах! Главният враг, този, който ми организира всичко това съм Аз.

Изчезват хиликолтера, градината... оставам сам на разорана земя.
Достигнах земята на контролируемите сънища.

Ето го там сънят "Кламер за четвърт луна", пред него се е изтъпанчил съня от тазгодишният грип. Голям сън - в около 100 откъса. Но някои бяха с лош сценарии, та трябваше да ги поправям. Не е записан, но като се върна в него може да се възстанови.
Ето го последният, прекъснатият сън.

Котарака на вещицата

Отивам у Вещицата както се уговорихме, когато я няма. Дали в Сипи-ми-си дали в Яна-и-Луис е отишла, не обърнах внимание. Котарака един важен-важен и ме гледа под око.
- Здравей, къде ти е стопанката?
- Аз съм стопанина тук! Ако става въпрос за онази дето ме храни с някакви вмирисани буклуци от магазина - изхвръкна нанякъде. А ти що се довлече?
- Не ми изгеждаш на изпосталял.
- Именно! Истинската диета е лов, лов, лов! И в зъбите да мърда!

И в този момент влиза дипломантка и ме изважда от съня. Вещицата е потайна, няма доверие на котарака, че може да се размърка, та ми е пратила дипломантка да прекъсне съня. Нищо, в полунощ ще довърша съня.

020405
Сладар