автор: nadya

Знам,че те има
някъде там в къдната есен
притихнал в очакване,
незачертнал докрай
в кръсчета стъпалата
на неизживяната
пролет.

Събирам в мисъл
думите докоснали началото,
а края май наближава.
След срещите
от тъга побеляха листата
и по килима от истини
стъпките вървят
наобратно.

Тя,последната
в душите разгаря
огън от минали страсти,
по истинска
защото остава накрая
и няма начало
в което се връщаме.