автор: kokokamila

На Богпан

Прости ми Боже
ситите ми дни
песните и радостта
човешка,
мира в душата
от прекрасната картина
на лодка вътре
в тихото море,
от танцуващи тополи,
от вятъра тъй мек
отдаващ нежност,
обещаващ,
прости ми мъдростта
която ме опиянява
в дни честити
любовта ми
споделена само
със един човек
прости ми храбрата
походка
в дните на успех
и немощната
в дни на отчаяние,
Прости ми жалостивата
погнуса
от бедността и болестта
прости ми
възхитата от есента
с кълба
от жълта шума
и от пламнали дървета
прости ми
покоя нощем
и под питаща звезда
прости ми за изгубената
кръв
в някои от битките
човешки,
Прости ми всяка крачка
с която вдигам прах
или тревите мачкам,
прости ми любовта
със корени тъй плитки
любовта ,
подобно бурен
избуяла,
прости ми всичко
в часа на милостта си
И погледни на мен
Като на храброто дете
пожънало успехи
сред връстниците
Не ме отхвърляй
като съд употребен,
или като червей
скрит в земята,
изваян съм от кал
с очи от кал
опитвам се да те
открия, Боже!
Аз пак съм там,
където ме остави
и капят ябълки
във безвремието
златно