автор: diga

Как ми липсваш, разбойниче,
топлината на твоите длани...
Устни - биле, омайниче
и ръцете в прегръдка събрани.
Как ми липсват, разбойниче,
и очите ти - дяволитите,
и цинизма, разбойниче.
Всичко твое, още е свидно.
А тече смело времето...
и размива нелепо акордите.
Хайде, скачай на стремето!
Няма ли да се бориш?
Събуди се, разбойниче!
Прескочи тази дупка със коня.
Аз те чакам, разбойниче
и дано да успееш, се моля...