автор: dara33

Клюкарката е седнала на прага.
И дебне всеки влизащ в твоя дом.
Допушва бавно своята цигара.
И злъчно се подхилква - знам.
Очите й са зорки, ококорени.
Косите сврачо са гнездо.
Една такава грозна и несресана.
Сама и тъжна, като псе.
Навярно иска топлина, но няма
кой да й даде…
Клюкарката е седнала на прага.
Стои като наперен страж.
Отдавна къщата й празна е.
Единствено живее тя- чрез нас.
Горката, колко е самотна…
Клюкарката, най- тъжната жена.
Дори не знае колко е отблъскващо
да дебне всеки шум в нощта.