автор: dara33

На Симонка с цялата ми любов
и на всички с приказни сърца :-)

Някога в най- отдалечено царство живеело едно момиченце. Имало си всичко, защото таткото на това момиченце бил царя на царството. Живеели в замък, който приличал на захарна пирамида със шоколадени прозорци и захарно петле на върха на покрива. В огромната зала на замъка се правели едни от най- веселите и забавни балове в царството. Масите били отрупани с торти и шоколад, а чашите с медовина. Музиката не стихвала чак до зори.
Принцеската много обичала да танцува. Весела усмивка горяла върху красивото й лице. В един мрачен, дъждовен ден тя решила да се поразходи и да пообиколи пазара и съседните улички. Безстрашно се потопила в потока от хора, макар че нейния татко все й повтарял да внимава и никъде да не ходи без стража до себе си. Из града върлували люти разбойници, които грабели всеки човек на улицата. Разбойниците били хитри и коварни, а сърцата им изпълнени със жестокост. Принцеската вървяла, а към нея се протягали ръцете на бедните хора…
Тя започнала да раздава своите вещи. На едно босо дете дала златните си пантофки. На една стара жена подарила бисерната си огърлица. А просяка, който свирел на хармоника получил тежките и златни гривни, гравирани със скъпоценни камъчета.
-Извинете, а за мен остана ли нещо?
Огледала се принцеската и видяла момиченце с тъжни очи.
-За теб остана роклята ми. Виж колко е красива. Обшита е със сърма и злато и когато я продадеш на търговеца ще получиш златни монети за нея.
Тъй рекла принцеската и дарила роклята си на бедното момиче. В замяна получила нейните дрипи.
И както вървяла босонога и замислена чула страховит глас:
-Стой! Парите или живота?
Замръзнала тя на мястото си, но парици нямала.
Лютите разбойници наобиколили принцеската, която съвсем не приличала на принцеска.
-Нямам парици. Нищо си нямам. Моля Ви, пуснете ме…
-Не- отсякъл главатаря на разбойниците. Ще те продадем на някой и ще спечелим пари.
-Тогава продайте ме на царя. Той ще е благосклонен, защото е обявил, че търси придворна дама за дъщеря си. Току виж ме харесали. Вие ще получите парите, а аз хубав живот в двореца.
Омайния глас на момичето пленило разбойниците.
След цяла нощ размисъл те се облекли, като търговци и завели момиченцето в замъка.
Петлето на покрива мълчало унило.
Щом зърнало принцеската запяло с пълен глас:
-Кукуригу- кукуригу, Кукуригу- кукуригу вижте кой е тук:

"Нашата принцеса тука е сега.
Свети тя обляна в чудна светлина.
Вижте й очите колко са добри.
Свети във усмивка. Слънчице е тя."

Чули песента му всички и много се зарадвали. Цяла нощ никой не бил мигнал от притеснение за принцеската.
Наскачали стражите, слугите, готвачите, коняра, градинара и задружно заловили разбойниците.
Те дори нямали време да разберат какво става, а когато разбрали че момичето е самата принцеска се затюхкали и завайкали.
-Ваше височество, моля помилвайте ни.
Ще направим каквото пожелаете.
Царят погледнал свойта прекрасна дъщеря и видял, че очите й са пълни с прошка и доброта. Разбрал, че не иска сурово наказание за разбойниците и казал:
-От днес нататък ще бъдете царски вестоносци. Ще пътувате из далечни царства и ще разнасяте вести от мен. Така ще изкупите вината си.
Зарадвали се разбойниците и станали вестоносци на царя и принцеската.
Съвестно изпълнявали всичките си задължения и никога не помислили да откраднат нещо от някой човек. Доброто сърце на принцесата отключило в тях най- добрите им страни и се превърнали в добри и честни хора.
Царя, като разбрал че тя е раздала всичко на бедните осъзнал необходимостта от промяна и премахнал данъците на своя народ, които били непосилни и раздал съкровището от хазната на хората. Принцеската имала много приятели. Започнали да я наричат- "златната принцеска", защото не е важно дали си облечен в скъпи дрехи, а важно е какво сърце носиш, а нейното било най- златното сърце на света. Само добрите сърца светят, с оная особена светлина, която е способна да промени света.
Принцеската и нейния добър татко продължили да живеят в замъка, който приличал на захарна пирамида с прозорци от шоколад, а залата за танци винаги била пълна със смях и танцуващи момичета и момчета. Щастието никога не напуснало златната принцеска и всички поданици на това чудно и далечно царство.
Захарното петле пее ли пее, а песента му достига чак до звездите:

"Златната принцеса весело играй.
Всички са щастливи вече тука знай.
Няма ги крадците, няма и тъга.
Има чудна песен в техните сърца
Тя лети високо с шарени криле.
Небесата стига, слънце и звезди.
Златната принцеска весело се смей
И в душата златно сърчицето грей."

Тази приказка ми разказа един вестонец, който дойде лично да ме покани на бала в царството на принцеската. Танцувах цяла нощ и скъсах два чифта обувки. Пих медовина, хапнах шоколад и сега отивам да спя.
Лека нощ.