автор: xxlogre

Обичам секс маратоните. Но не онези потни, себедоказващи безумства, от които оставаш без дъх и ти идва да паднеш и да умреш с облекчение след финала.
Понякога и те са интересни, но истински харесвам бавния, протяжен, лежерен секс, при който кипящата похот е подменена с леко къкрещо желание. Повече игра, отколкото секс, повече духовно, отколкото физическо преживяване, такова правене на любов може да продължи понякога два, дори три дни. С любима жена, в хотелска стая с достатъчно удобства, сред свещи, вино и плодове, в тих, приятен курорт. Далеч от деца, далеч от работа и ежедневни грижи, намирате се в състояние на летаргично безвремие и безтегловност, което се прекъсва само за леко хапване и кратки разходки из околността. Като Адам и Ева преди да бъдат изгонени от райската градина.

Първият ден е запазен за потушаване на бурните страсти на тялото. През първия ден сексът е все още изгаряш и жарък. Много често, това е и първата среща. Време на първоначално опознаване и силно физическо приличане.

Вторият ден е отреден за душата. Време за изтънчени ласки, споделена нежност, четене на стихове. Завъртат се чакрите, преливат се енергиите, докосва се същността на човека до теб. Вторият ден е денят на истината.

Ако има и трети ден, то това е денят на раздялата. Понякога носи болка, понякога облекчение, но винаги малко или много тъга. Нещо което се е родило токущо, едва преди няколко дни, днес умира във двамата. Но не умира изцяло, те вече не са същите. Във всеки остава частичка от другия.

Може на някого да се сторя сбъркан, но това е май единственото забавление, което си струва за мен.