автор: joanna_vas

Не се заплитат тихите ни ежедневия
докато мислите са подредени под конец,
но губим се в посоки и в бездействия
макар да чувстваме в петите си - живец.

По много улички сърцето преминава,
с очи провождаме го мислено напред.
А всяка стъпка, като струна изтънява,
родена в ехото на крачките към теб.

Дали в очакване нощта развиделява
и все по-силно вникваме един във друг,
или от обич - пътят изсветлява
без да почувстваме във думите си смут?!

Или пък времето от край до край ни свързва
във безусловни мигове, с отблясък чар?!
В сърцето раните животът ни превързва,
открил с любов, за всяка болка цяр ...