автор: Veniamin

Когато в чашите на пролетта
леда от дълга зима се разтвори,
когато с маковете вдигна тост
и всички цветни тайни проговорят,

когато пият жадните очи,
зелените покълващи надежди,
когато бяла врана прелети
и облаците станат бели прежди,

когато извори от бистър стих
в душата на поета забълбукат,
ще се разгъне пролетен триптих,
рисуван за деца и внуци.