автор: sradev

вчера

Едвам се отървах от злобата! Уж ме напустна, а току оттук-оттам пак се заяждаше се с мене. Викам й, че никого не съм хвалил, че всичките съм ухапал, ама тя ми няма вяра.

Ето ги и ливадите с понятия. Всякакви понятия дорде око види. И зелени и сини, и големи и силни, и сериозни и смешни, и хвърчащи и пълзящи... Имаше едни намръщени-нацупени, едни такива дето тежести си добавят, някои мъгляви-размътени, някои ясни като слънце. Съчетаваха се, преметваха се, проникваха едно в друго, деляха се на части или пък се обединяваха в общи, по-общи, и бетер универсални. Вгледах се - във всяко понятие се виждаха и по-дребни, обикновено по-отчетливи, но и някои съвсем мъгливи. С най-острото зрение от 13-тото око забелязах в средата едно понятие, за което хабер си нямам.

- Абе, ти кой си?
- Аз съм понятието без понятие. Вътре в мене няма нищо, колкото й да ме човъркаш. Нищо ти казвам, а понятието за нищо - хей го там!
- Как така понятие без нищо?
- Аз съм най-първичното понятие! Самото нищо в най-чист вид!
- А, ти си онова празноглавото, което и нулата е задраскало.
- Точно така е. Аз съм баща, аз съм майка на всички понятия! И ще ме намериш във всички понятия, само в мене ме няма. Аксиома!
- И какво ще стане, ако влезнеш в себе си?
- Едно друго понятие. Понятието, което съдържа само мене като смисъл!
- Кое, онова за нищото?
- Не, онова, за нищото е пълно с различни смисли. Нищо от шоколад, нищо от коняк, нищо като пари... А понятието, което само мене съдържа е като единицата - има си мене и само мене и си ме пази.
- Аха, разбрах те, и едно в друго, едно до друго - безкрайно много понятия пораждаш.
- Да, и всички са мои деца! На главата ми се крепи неизброимо много, цял конус от понятия! Не е като със зеленото, дето само в себе си не може да влезне. Пък аз навсякъде се пъхнах!
- Ами ти си в дупката, позволено ти е. Значи ти си онуй понятие дето съдържа всички понятия. И тия дето се бръснат и тия дето ги бръснат.
- А ти го остави онова шантавото. Кой го бръсне за слива? То не се бръсне само, точно когато никой не го бръсне. А аз и над дупката и под дупката - все съм същото.
- Е, и какво от това?
- Много е гот! Мога да смятам!
- Какво да смяташ?
- Другите понятия. Ето смятам си две: като взема себе си от едната страна и онова, което само мене съдържа от другата. Мога да ги броя, да ги подреждам, да ги събирам и изваждам, дори да ги умножавам!
- Е, те и без тебе се комбинират непрекъснато. Ами можеш ли да станеш зелено, на пример?
- Мога!

И взе, че стана пустото му понятие. Влезна безкрайно много пъти от различни страни в себе си и съвсем зелено стана. Ама поглеждам го от другата страна - червено. От третата - синьо. А зеленото, откъдето й да го погледнеш - все зелено си е. И червеното отвсякъде си е червено. И което и от където от него да извадиш - все е червено.

Викам, си значи, че това празноглавото, отнякъде ме будалка. Само дето си загубих десетина години с него. Колкото й да се събира, комбинира, преобръща - зелено няма да стане. Щото зеленото е оттатък неговите спекулации. Зеленото по рождение си е безкрайно и всяка негова част си е зелена и безкрайна. Колкото й да се напъва пустото му празно, не може да изпълни нито частица от зеленото. А как ще я караме без зеленото? Ами голямото, силното - както й да ги делим все големи и силни са. Там и най-малкото и най-слабото са големи и силни.

Срещам и две непознати понятия. Различни, ама не знам как се казват. Да ги наречем А и Б, че да ги различаваме. Питам ги кои са.
А: Аз съм А или Б.
Б: Аз съм Б и А.
- Значи излиза, че "Б" е "Б и (А или Б)".
- Така излиза. А пък "А" е "А или (Б и А)".

И колкото и да ги разпитвах, така и не разбрах що за понятия са. Дори и не разбрах как ме будалкат.

Гледам едно, дърпа се за косите.

- Абе ти да не си силната ръка на барон Мюнхаузен, та да се вадиш само от дупката?
- Аз съм не-Аз.
- Е, та кое си ти в същност Аз или не-Аз?
- Аз съм не-не-Аз.
- Това го чухме, ами какъв ти е смисъла?
- не-не-не...

Нека си не-ка колкото си иска. Аз с такива не искам да имам нищо общо. И с децата им - също. Те са роднини с онова, нарцистичното омега, дето само себе си съдържа и с онова дадаистичното, дето само "Да" казва. Извадих от торбата неприкосновеният запас на смисъла, сръбнах един по-силен и напустнах тези ливади.

310305
Сладар