автор: sradev

Неотдавна тя беше млада майка, асистентка, аспирантка и светът беше неин. Щеше да изглежда много привлекателно, ако не псуваше. А псуваше като стар хамалин. Кибритлия.

Дъщерята им вече ходеше на училище, бяха започнали да строят жилище. Мъжът й също беше асистент, аспирант, предстоеше му защита след няколко месеца... Идилия! Както и откъдето да я погледнеш.

Точно, когато той беше депонирал дисертацията си и дори имаше една положителна рецензия, в учебното заведение се хванаха за буквата на закона и поради приключване на 8-годишният срок го уволниха. Такива са формалните правила - никой копче не може да им каже. Имаха възможност да продължат условно договора, но не се възползуваха. Това, естествено, го доведе до пълно нежелание за работа и той изпадна в "депресия" от която още не е излезнал. Болестта му се изразява в това, че не се хваща за работа. Ако ли се хване - след месец-два я напуска.

И така на нея й се чучнаха две малки деца, които я водеха в супермаркета и я молеха да им купи бонбони. Само дето едното караше колата.

Тя засили работата си над своята дисертация и в средата на годината вече я беше депонирала, когато научи, че и тя е в списъка за уволнение. Ех, да я бяхте чули тогава какви ги наприказва на декана! Чак до кабинета на ректора се чуваше! Нейсе, в срока защити, уволнението й се размина, но следващата година тя напусна с гръм и трясък. Тогава и написа учебник по теория на игрите. Започна да подготвя монография. На новото място също решиха да я уволняват, но тя защити хабилитация. Понеже бяха пред разформироване поради липса на хабилитирани лица, то не можаха да я уволнят. След година напустна и от там. Премести се във Варшава, започна подготовка на свои аспиранти и я назначиха професор по економетрия на новото място. Работи на две места, че дъщерята почна да следва, а мъжа й си стои в къщи.

Един ден сина се заинтересува от теория на игрите. Дадох му двете нейни книги, той потърси по книжарниците и се оказа, че никакви няма. Те и тези се изчерпали, а други от четвърт век не са издавани. Извадих други на английски и руски. Викам му аз, че ей от тези книги тя се учи на времето, аз съм й ги давал. Ама не съм написал нищо по теория на игрите. Иначе имам намерения. Особено, като се има в пред вид, че дефинициите в учебниците са объркани.

Преди година я срещнах във влака. Изморена, посърнала, изпочупени нокти, бедно облечена. Взела заеми, изплаща ги и не свързва двата края. Но не се е предала.

А чудна работа. Пет години бяхме заедно с нея в един кабинет - нито веднъж не ме е напсувала. А иначе и пред студентите псуваше, та им правех забележка, че не е прилично - дама има в стаята. Не, че не съм й давал повод.

Да, братко тя и разрешително си извади и револвер носеше.



300305
Бюрото, на което пани Д. написа дисертацията си.
Славян Радев