автор: alisa

Ти, дето си така далече,
зад девет невъзможности,
зад девет котешки живота,
зад девет опита да ме намериш -
не се ли умори да ме очакваш?
Живееш ме наум и ме познаваш
преди да ме е духнал онзи вятър
попътно
и преди със вдигнати платна
да акостирам във това пристанище.
Измислил си ми два пиратски флага
в очите.
И голямо пълнолуние.
А аз, далече някъде се будя…
Сънувала съм пак, че пускам корабчета
и всички локви са ми океани,
а всички дъждове са път към себе си.
Така им дотежа на пеперудите
от тая гравитация на пламъка.
Развива себе си смеха и хвърля ласо
да улови тъгата на кръвта ми.
Опитомих накрая сетивата .
Зверчето в мене вечер иска захарче.
Пак са го галили в обратната посока…
А ти ме чакаш някъде от толкова
отдавна,
че вече си загубил ориентация
и пишеш : Ще те чакам до прераждане…
Ще дойда сигурно.
Излизам на терасата
и цялото небе полита в мене
преди да си повярвам, че съм гълъб
и не политна зад чертата.