автор: Ranobudniche

Така и не научих да настройвам
перфектно изтънелите си струни.
Опитах - честно. Силна и спокойна
не станах, ни звънлив планински ручей,
ни капчица роса, с ищах измила
на слънчевите сутрини ресните,
ни кротка, ни добра. Сама покрила
съм всичката си лава под петите.
Мирясвам. И отказвам да опитвам
във чуждите аршини да се вместя.
Налях си чаша бира. Ще изприпкам
джобòвете си празни да разместя.